Получих писмо от моята класна:
"България много пострада..." - пише ми тя,
и сякаш във моята стая прекрасна
майчина мъка до мен долетя...

Разказва ми как на ръба се живее -
сред сметки за парно, за ток и вода.
И как се надява - дано оцелее
духът на Човека сред тази беда...

Разказва за внуци, за Русе, за нашия клас
и как с учениците свои надежди
до снимки за спомен в безкраен захлас
със гордост и обич подрежда.

А аз остарявам далече, безгласно,
не мисля за парно, за ток и вода.
Целунах писмото от моята класна -
и с него България в мен зарида...

Специално поздравче за Сергей Станишев

ИНТЕРНАЦИОНАЛЪТ

На крак, о парии презрени,
на крак, о роби на труда!
Подтиснати и унизени,
ставайте срещу врага!
Нека без милост, без пощада,
да сринем старий, гнилий строй!
Светът на нас се днес надява,
напред в решителния бой!
Бой последен е този,
дружно вси да вървим,
с Интернационала
света да обновим!
От нийде няма избавление,
от бог, ни цар, ни господар,
във нас е нашето спасение,
в борбата, водена със жар!
Крадецът плячката не връща,
ни властелинът свойта власт,
но ний сме армия могъща,
кой би се мерил днес със нас?
Ний сме армия голяма,
на трудовий, работен свят.
С Интернационала
ще се освободим!
Държавата ни угнетява -
законите са против нас,
богати днеска управляват,
беднякът няма равен глас.
Но стига толкова търпение,
ний старий свят ще разрушим.
Във нас е нашето спасение,
с борба ще се освободим!
Но ако ли обезумели
войска изпратят срещу нас,
най-първо стари генерали
да чакат смъртния си час!
Бой последен е този,
дружно вси да вървим!
С Интернационала
света ще победим!