Госпожо Директор,

Установих, че след повече от тридесет години добросъвестна работа на просветителското поприще не съм способна да съхраня единственото и най-ценно нещо, което ми е останало - достойнството си на свободен човек. Възпитана съм в истинско достойнство от своите родители и от учителите си. Пред децата, внуците и учениците си съм длъжна да го съхраня.

Изтрезнях от наивната вяра в изконния стремеж на българина към наука, просвета и прогрес, потресена съм от самозаблудата, в която съм люляла мислите и принципите си на просветител, уморена съм да говоря за всечовешки и всевечни ценности в обстановка на повсеместна толерирана и мултиплицирана чалга.

Осъзнах необходимостта сама себе си да уважавам и съхранявам, за да не ме смятат за наивна неудачница и за да не усещам непрекъснато пренебрежението на фатално незаинтересованото от истинските си проблеми общество. Години наред съм се сблъсквала с отчайващото недооценяване на учителския труд и с арогантното снизхождение на висшестоящи некадърници на всички равнища.

Считам, че не е по силите ми на човек с морални принципи и самоуважение да понасям повече цинизма и лукавството, лицемерието и лъжите на тези, които се разпореждат със съдбата на българското училище и на моя народ, както и с моето настояще и бъдеще. Страхът и унинието на по-голямата част от потъпкваното десетилетия учителство не ми е присъщ.

Заявявам намерението си да прекратя дейността си като учителка по български език и литература в повереното ви училище.

Надявам се освобождаването ми от длъжност да стане в най-кратки срокове.